Творчество

Moni

2014/2015 учебна година

Есето за конкурса на НЧ „Св. св. Кирил и Методий“,

посветен на Апостола на свободата

Ако Левски беше жив
Левски – име мило, свято!Име, което знаят малки и големи и произнасят с обич, уважение, признателност и възхищение.
От него сме научили първият си урок по родолюбие. Той е човекът, направил най – много за възраждането на българския национален дух.Героят, който завинаги ще остане жив в нашите сърца. От Апостола научихме, че без значение от етническия произход или религията, която изповядват хората, те трябва да живеят заедно, да се уважават и почитат.
Какви ли щяхме да бъдем ние и животът ни, ако беше той жив и беше сред нас? Дали щяхме да сме същите, каквито сме сега – забравили за миналото си и за това на кого дължим днешния си спокоен живот. Може би не. Такива българи като него сплотяват народа, правят го единен.Да преодоляваме трудностите, да се борим и да имаме цели в живота се научихме от него. Години наред е бил преследван и гонен от потери и заптиета.Винаги изход е намирал предрешен като чирак, кюмюрджия, рибар или заптие, вървейки по „най-чистия път”.
От теб Апостоле, аз черпя сили, воля – с неволи и проблеми да се боря.С другарите да бъда честен и никого да не предам.Когато и пред съда си бил в последните си дни, ти никого не си предал. „Сам съм, други няма” – последни думи си изрекъл. Аз искам да съм като теб, Апостоле велик, и всяко нещичко да славя!Да бъда честен, упорит, да бъда най-добър от всички, и родолюбец, патриот, достоен син на цял народ!

 

2013/2014 учебна година

Моята приказка за националния конкурс

„Ще ти разкажа приказка“

Мишлето – пътешественик

В мазето на един жилищен блок на ул.Гагарин №1 живеело едно мишле на име Рони заедно със своите братчета и сестричета. На външен вид било също като тях, но и малко се различавало.

Рони пръв отворил залепналите си очички, а скоро след това започнал да се разхожда из огромната маза. Скоро любопиткото разширил обиколките и в другите мазета. В тях имало толкова интересни неща. Кое от кое по–хубаво, а някой дори  и вкусни.

Веднъж Рони открил едно камионче – малко, жълтичко, удобно за легло.

Скоро напуснал братчетата  и сестричките си и се заселил в новия си дом. Дните прекарвал в дрямка и сън, а нощите  в разходки и търсене на храна.

Веднъж в мазето влезли Мони и Гого да оставят колелетата си. Те си говорели за училище, за уроци, но Рони помислил, че му разказват приказка. Много му харесала човешката реч, въпреки, че се изплашил малко, защото те били големи, а той мъничък и едва забележим.

Рони очаквал срещите с тях и научавал все нови и нови неща, за техните уроци, за приятелите им, а и разказите им му действали приспивно. Нали обичал  денем да спи.

Един ден някой оставил вратата  на мазата отворена. Огромен звяр се вмъкнал и заживял в техния дом. Животът на всички се променил. Рони си спомнил, че когато бил малък неговата майка му  разказвала  за най-големия враг на мишките – котката. Спомените били избледнели, но с такова ужасно нещо ги свързал нашият мишок.

Котката се разхождала безшумно из общото жилище, често изненадвала неприятно мишлетата. Някой от братчетата  и сестричета на Рони дори пострадали.

Веднъж и Рони  участвал в онази опасна игра, наречена „котка и мишка”. Едва останал жив. Животът  му се превърнал в ад.

Един прекрасен летен ден той си казал:

–         Време е да напусна този мезонет!

Излязъл мишока  през открехнатото  прозорче. Пред него се разкрил нов и непознат до сега свят. Зелени дървета и храсти, зелена трева и много цветя. Разходил се нагоре–надолу, но никъде нямало нищо за ядене. Погледнал нагоре и изведнъж от терасата  някой хвърлил баничка.

–         Ах, колко апетитно ухае!  – си казал той.

Тъкмо кроял планове как да си я пренесе в храсталака  и изведнъж – котка. След нея още една. Грабнали вкусната закуска под нослето му, а Рони само се облизал вкусно, вкусно.

Стъмнило се. Малкото мишле останало да спи навън. Новото място  никак  не му харесвало. Цяла нощ сънувало оная голяма, космата и  страшна  котка, която изяла закуската му.

На сутринта, когато слънцето изгряло нашият герой погледнал нагоре от където  падат закуските.

–         Днес няма да чакам баничката да дойде при мен, ще отида сам да си я взема.- си рекъл храбрият мишок.

Така и направил.Изкачил се до първата тераса с надеждата, че тя е пълна с банички  и други вкусни неща. Промъкнал  се без да го усети някой, но имал лош късмет.Там нямало нищо за ядене.

В този апартамент живеели  баба Мика  и кучето Цезар. Когато възрастната жена оставила вратата отворена, за да проветрява, неканения гост се вмъкнал в хола. Заживял там на меко, чисто, но……..

Отдавна не били идвали гости на бабата  и по пода нямало нито една троха. Когато старицата и нейният домашен  любимец си легнели, Рони безшумно се промъквал до паничката с гранули на Цезар. Открадвал си по една и изчезвал на най-скритото място.

Кучето скоро разбрало, че някой краде от храната му.Започнала онази страшна игра „ куче и мишка”

Баба Мика разбрала за неканения гост и викнала:

–         Сега ще те науча, пакостнико!

Тя бързо намерила капанче и в него заложила вкусно и ароматно саламче. Не били минали и  десетина минути и капанчето щракнало. Цезар победоносно залаял.

Добрата старица  отнесла неканения гост до контейнера  и го пуснала   в него.

Рони се зарадвал на новия си дом, толкова много храна не бил виждал през целият си живот. Ял, ял, ял. Коремчето му без малко да се пръсне.

Слязъл на дъното, а там изборът голям – първо, второ, трето, а десертите не могат да се опишат.

Само, че над главата си постоянно чувал :

–         Мяу, мяу, мяу !

През нощта нашият малък пътешественик излязъл с мъка от огромния контейнер и се вмъкнал в най-близкия вход.

–         Животът   е прекрасен, но е  само един! По – добре е да живея

по-скромно, но по-дълго! – си казал Рони и тръгнал да търси  най –тъмното място в мазата.

Намерил си нови приятели и играчки. Заживял щастливо.

Един ден разсъждавайки от устата му се отронили думите „Ех, моят дом е моята крепост!”.

2012/2013 учебна година

Изработено в час по домашен бит и техника

Moni37

Мои рисунки

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s